Никой никога няма да засенчи Ален Делон
- В неговата феноменална кариера върховете са няколко. Първият е, когато се снима в шедьоври на трима от най-великите европейски режисьори - Клеман, Антониони и Висконти, казва писателката и филмов историк Деница Банчева
- Красотата му е помагала за утвърждаването му пред публиката, а е пречела пред критиката
- Славата успява да го промени до известна степен - подтиква го да живее в относително усамотение. Но той често е казвал, че е самотник и по природа
Няма друг актьор на света, който да се ползва с иконичния статут на Ален Делон. Името му се е превърнало в емблема на недостижимото - на някой, който никой друг не би могъл да си позволи да бъде. Дори една-единствена снимка, уловила дълбочината на вече 88-годишните му сини очи, успя да развълнува всички. Къде е, как е... Хората не спират да се интересуват от него и от всички новини около него. И въпреки съобщенията за здравословното му състояние и дрязги между наследниците му, като че ли нищо не може да отнеме от блясъка на звездата. Затова и обръщаме отново поглед към най-славните моменти от професионалния му път чрез експертния поглед на филмовия историк и специалист по европейско кино Деница Банчева. Българката също така е съавтор на биографията "Ален Делон. Любови и спомени", като тя най-добре може да даде мнение за възходите на актьора в устрема му към пиедестала, на който е днес.
- Г-жо Банчева, кога и с какво Делон достига върха в своята кариера?
- В неговата дълга и феноменална кариера върховете са няколко. Първият бляскъв период е от 1960 до 1963 година, когато се снима в шедьоври на трима от най-великите европейски режисьори "Под яркото слънце" (Plein soleil) и "Каква радост е животът" (Quelle joie de vivre) на Рене Клеман, "Затъмнението" (L'Eclisse) на Микеланджело Антониони, "Роко и неговите братя" (Rocco e i suoi fratelli) и "Гепардът" (Il Gattopardo) на Висконти. С тези роли става световноизвестен и същевременно добива престиж в очите на други големи режисьори.
Джоузеф Лоузи е мечтаел да работи с него, откакто го е гледал в двата филма на Висконти.
Следващият блестящ период е между 1967 и 1972 година. Делон играе в три филма на Жан-Пиер Мелвил - "Самураят" (Le Samourai), "Червеният кръг" (Le Cercle rouge) и "Едно ченге" (Un flic), от които и до ден днешен се вдъхновяват големи режисьори и актьори не само в Европа, а и в Америка, и в азиатските страни. Работи за първи път с Лоузи в "Убийството на Троцки" (The Assassination of Trotsky) и изпълнява великолепна роля в "Първата спокойна нощ" (La prima notte di quiete) на Валерио Дзурлини. Тези филми ще дадат желание да го снимат на двама други майстори - Жан-Люк Годар и Бертран Блие. А с Лоузи ще направи и "Господин Клайн" (Monsieur Klein, 1976), който е артистичен връх на кариерата му като продуцент.
- Коя е ролята, която според вас му печели сърцата на масовата публика извън мнението на критиците?
- Първата роля, която му печели сърцето на масовата публика в Европа, е в "Кристин" (1958) на Пиер Гаспар-Юит, където играе с Роми Шнайдер. С "Под яркото слънце" става знаменит в Азия, а същата година с "Роко и неговите братя" става идол в Италия. Този филм на Висконти не е бил много добре приет от критиката, но е имал веднага широк успех.
- В самото начало на пътя му той сам ли си извоюва шанса да се докаже в света на киното, или и съдбата е на негова страна?
- И едното, и другото. Съдбата е на негова страна, доколкото физиката му е изключителна. Човек не може да не го забележи. И му дават първа възможност да играе (в "Когато в това е замесена жена" (Quand la femme s'en mele) Ив Алегре, 1957) именно затова. Но той си извоюва шанса да играе главната роля в "Под яркото слънце" на Рене Клеман, който отначало му предлага второстепенна и който бързо осъзнава, че това момче има изключителна актьорска дарба.
- Кои са личностите, които са повлияли на израстването му като артист и са имали влияние върху посоката на развитието му?
- Първо Рене Клеман, за когото Делон винаги казва, че е неговият учител. Той му е дал роли в четири филма, много различни една от друга. След това Лукино Висконти, с когото освен двата филма, които споменах, Делон е дебютирал в театъра. По-късно и Жан-Пиер Мелвил, който е създал неговата "персона" на герой от криминалния жанр.
- Кой е бил най-трудният момент за него, иначе казано, най-сериозното изпитание в кариерата му според вашите наблюдения?
- Периодът между 1990 и 1997 година, когато масовата публика вече не гледа всички негови филми, а критиката е жестока с него. От 1996 година той се ориентира все повече към театъра, където играе много успешно.
- Кога самият той се е чувствал най-удовлетворен от себе си и своята работа?
- Към края на 60-те и през първата половина на 70-те години. Имал е едновременно положение на световна звезда и съзнание, че кариерата му е на блестящо артистично равнище.
- Легендарното му приятелство/съперничество с Жан-Пол Белмондо носи ли само позитиви и за двамата?
- Мисля, че е така, защото ги стимулира и кара всеки от двамата да избира възможно най-различна гама на игра от другия.
- Красотата на Делон повече е помагала или повече е пречела за утвърждаването му като киноколос?
- Помагала е за утвърждаването му пред публиката, а е пречела пред критиката. Още от времето на Рудолфо Валентино повечето критици имат слабост към красивите актриси и неприязън към красивите актьори.
- В кой филм най-много проличава професионализмът му?
- Трудно е да се избере един-единствен филм. Бих назовала два - "Затъмнението" на Антониони, където играе великолепно роля, в която няма почти нищо интересно, и "Нашата история" на Бертран Блие, в който се преобразява в напълно съсипан човек.
- С коя своя роля той е най-горд и за коя съжалява?
- Той казва, че не съжалява за никоя своя роля. Особено се гордее с "Господин Клайн". Ако не беше приел да играе в него и да го продуцира, този шедьовър нямаше да съществува.
- Кога самият той за първи път усеща тежестта на славата и успява ли тя да го промени по някакъв начин?
- Още през 60-те години я усеща, защото хората не го оставят на спокойствие никъде. Тя успява да го промени до известна степен - подтиква го да живее в относително усамотение. Но от друга гледна точка той често е казвал, че си е самотник по природа.
- Възможно ли е някога да се появи друг артист, който да успее да засенчи титаничната следа на Ален Делон? Или това е немислимо?
- Според мен е немислимо. От 60-те години до днес поколения от актьори в цял свят са се вдъхновявали от него и са мечтали да се изравнят с него. Никой не е успял.
Най-четени
-
Секретно Инсценирали са разстрела на Романови. Преоблекли фалшивите, за да не ги разпознаят
Има доказателства, че членовете на царското семейство са живели дълги години след 17 юли 1918 г. Сталин ходил да се среща с императора в град Серпухов Разстрел на руското императорско семейство
-
Галерия Дори преди КГБ ДС използва микрокамера за следене. Въпреки това агент "Муха" се измъква от капана
Мухата разбира, че това са паяци, които искат да я подмамят да влезе в мрежата. Изписва на лицето си вежливост и отзивчивост, заявява, че всичко, което интересува дипломатите, ще им бъде съобщено
-
Заслужено ли победи д-р Неделя Щонова в “Денсинг старс”
Пръв темата повдигна певецът Богдан Томов във фейсбук профила си Интересно ми е има ли между моите приятели някои, които смятат, че Неделя Щонова справедливо е победила Натали и особено блестящата
-
Галерия Венелин Венков сравни напускането на "Ку-ку бенд" с живот след затвор
Невена Цонева и Венелин Венков, които бяха част от "Ку-ку бенд", разказаха за своето напускане на групата и причините за това решение. "Тези, които са гледали „Изкуплението Шоушенк" – там накрая
-
В сравнение с нашия Азис всякакви Кончити и Немо-та са просто брадат виц
В сравнение с нашия Азис всякакви Кончити и Немо-та са просто брадат виц. Така че не става дума за Евровизия, а за една визия за Европа, в която либералната мисъл деградира до търсене на подходящи